Навестяваш ме всяка нощ

в съня ми.

Тихо пристъпваш бос,

с наметало от нежност.

Носиш ми ръцете си уморени,

носиш сърцето си натежало

и две очи, пълни с копнежи.

Търсиш утеха от мене.

Приютяваш дланта ми като птица

в дланта си.

И се взираш в очите ми топли

и горестни.

Докосвам те най-нежно тогава...

Искам да стопя от косите ти

скрежа.

От очите ти да изпия тъгата.

Да  върна радостта

във сърцето ти.

От десницата мъжка да изтрия

умората.

Събуждам се...

Тебе всъщност те няма...