И ти ще вършиш глупости нелепи,

предизвикана от младостта;

но за тях очите ми ще бъдат слепи

и аз в съня си пак ще те зова.

И ти все нявга ще се облечеш в лъжи,

покварена, останала сама;

от предателства сърцето ще тежи,

но аз в съня си пак ще те зова.

И ти ще остарееш, ще загубиш своя лик,

немощни ще бъдат твоите слова;

ще забравиш първия ни миг,

но аз в съня си пак ще те зова.

И ти ще свършиш като всички други -

тялото ти ще се слее със пръстта;

на гроба ти ще нося теменуги

и в съня си пак ще те зова.