И ти ще вършиш глупости нелепи,
предизвикана от младостта;
но за тях очите ми ще бъдат слепи
и аз в съня си пак ще те зова.
И ти все нявга ще се облечеш в лъжи,
покварена, останала сама;
от предателства сърцето ще тежи,
но аз в съня си пак ще те зова.
И ти ще остарееш, ще загубиш своя лик,
немощни ще бъдат твоите слова;
ще забравиш първия ни миг,
но аз в съня си пак ще те зова. ...