24 февр. 2011 г., 20:26

В съседната къща

891 0 0

Отпред, в съседната къща,

са моите скрити мечти,

копнежи и блянове тайни

като потрепващи ярки звезди.

 

Отпред, в съседната къща,

е моето малко сърце.

И всеки път взирам се, търся те,

но пак няма те и стискам ръце.

 

Отпред, в съседната къща,

са вперени мойте очи,

но погледът все повече гасне,

напират в него сълзи.

 

Отпред, в съседната къща,

е моята болка по теб.

Изчезва надеждата бавно.

Душата сковава във лед.

 

Отпред - в съседната къща.

Отпред, но далече - уви!

Заключвам се, слагам преградите.

Умират и всички мечти.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...