24 февр. 2011 г., 20:26

В съседната къща

898 0 0

Отпред, в съседната къща,

са моите скрити мечти,

копнежи и блянове тайни

като потрепващи ярки звезди.

 

Отпред, в съседната къща,

е моето малко сърце.

И всеки път взирам се, търся те,

но пак няма те и стискам ръце.

 

Отпред, в съседната къща,

са вперени мойте очи,

но погледът все повече гасне,

напират в него сълзи.

 

Отпред, в съседната къща,

е моята болка по теб.

Изчезва надеждата бавно.

Душата сковава във лед.

 

Отпред - в съседната къща.

Отпред, но далече - уви!

Заключвам се, слагам преградите.

Умират и всички мечти.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...