24 февр. 2011 г., 20:26

В съседната къща

899 0 0

Отпред, в съседната къща,

са моите скрити мечти,

копнежи и блянове тайни

като потрепващи ярки звезди.

 

Отпред, в съседната къща,

е моето малко сърце.

И всеки път взирам се, търся те,

но пак няма те и стискам ръце.

 

Отпред, в съседната къща,

са вперени мойте очи,

но погледът все повече гасне,

напират в него сълзи.

 

Отпред, в съседната къща,

е моята болка по теб.

Изчезва надеждата бавно.

Душата сковава във лед.

 

Отпред - в съседната къща.

Отпред, но далече - уви!

Заключвам се, слагам преградите.

Умират и всички мечти.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...