24.02.2011 г., 20:26

В съседната къща

886 0 0

Отпред, в съседната къща,

са моите скрити мечти,

копнежи и блянове тайни

като потрепващи ярки звезди.

 

Отпред, в съседната къща,

е моето малко сърце.

И всеки път взирам се, търся те,

но пак няма те и стискам ръце.

 

Отпред, в съседната къща,

са вперени мойте очи,

но погледът все повече гасне,

напират в него сълзи.

 

Отпред, в съседната къща,

е моята болка по теб.

Изчезва надеждата бавно.

Душата сковава във лед.

 

Отпред - в съседната къща.

Отпред, но далече - уви!

Заключвам се, слагам преградите.

Умират и всички мечти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Данкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...