24.02.2011 г., 20:26

В съседната къща

887 0 0

Отпред, в съседната къща,

са моите скрити мечти,

копнежи и блянове тайни

като потрепващи ярки звезди.

 

Отпред, в съседната къща,

е моето малко сърце.

И всеки път взирам се, търся те,

но пак няма те и стискам ръце.

 

Отпред, в съседната къща,

са вперени мойте очи,

но погледът все повече гасне,

напират в него сълзи.

 

Отпред, в съседната къща,

е моята болка по теб.

Изчезва надеждата бавно.

Душата сковава във лед.

 

Отпред - в съседната къща.

Отпред, но далече - уви!

Заключвам се, слагам преградите.

Умират и всички мечти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Данкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...