В тази минута
Шепа пясък и няколко чайки
под утаечно сиво небе;
неуверени, бързащи стъпки;
носталгично сами брегове.
Разпилени черупки от думи
за любов, топлина и мечти;
кръглоока луна помежду ни
над прегърнати бели вълни.
Неспокойна, накъсана песен
на тъгуващ за пристан моряк
във следите на късната есен
и проблясващ във мрака маяк.
Точно там сме във тази минута
за последна целувка с нощта -
морски пръски, отдъхващи в скута
на облечена в смях тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены
