В тази нощ
В тази нощ от очите ти - синя,
в тази нощ от дъхът ти - топла,
през морета и дюни преминала,
във сърцето ти хвърлям котва.
Свивам платната, веслата отпускам,
защото зная, а ти знаеш ли,
че искаш - не искаш, че искам - не искам -
ти си мойто последно пристанище!
И уморена и слаба след дългото плаване,
във нозете ти тихо и леко се свличам
не остана в мен нищичко вече за даване -
мога само да те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Събева Все права защищены
