Apr 18, 2007, 11:17 AM

В тази нощ

  Poetry
1.3K 0 18

В тази нощ от очите ти - синя,
в тази нощ от дъхът ти - топла,
през морета и дюни преминала,
във сърцето ти хвърлям котва.

Свивам платната, веслата отпускам,
защото зная, а ти знаеш ли,
че искаш - не искаш, че искам - не искам -
ти си мойто последно пристанище!

И уморена и слаба след дългото плаване,
във нозете ти тихо и леко се свличам
не остана в мен нищичко вече за даване -
мога само да те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен дебют! Днес, ровейки се тук те открих. Наистина много ми хареса, като начало!
  • Всяка котва е временна, пристанът кратък е,
    който плава не може за дълго да спре...
    Щом умееш да даваш докрай, без остатък,
    сила носи магическа твойто сърце.
  • Вълшебно - толкова е хубаво!
    Само обери интервалчетата край тиренцата в този ред: "че искаш - не искаш, че искам - не искам"; да стане "че искаш-не искаш, че искам-не искам". мисля че така трябва да е правописът им.
  • Красив стих!
  • Много красив и нежен стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...