В тинята
Казаха ми, като бях на пет,
че щъркел пред вратата ме оставил.
Сега разбрах защо не съм наред.
Ръце вместо криле ми е направил.
Аз искам като него да летя
и жаби с клюн във блатото да хващам,
а квакам като жабите в калта
и полети посрещам и изпращам.
Пътуват самолетите в ята
и топлото преследват за душите...
О, моя малка, бедничка страна,
жабеят в теб на хората мечтите.
Смрад на тиня и комарен бръм
напомнят ми къде и как живея.
Клюнът щъркелов е моят трън,
със зъби тракам вместо да запея.
Утре, ако пак се преродя,
на щъркел вяра няма да гласувам.
Глада го води в жабешка страна.
В такава, аз и днеска съществувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
