В тъга облечена
Забравени чувства притихнали
в нощи самотни завръщат се,
като вдъхновение преминали,
в спомени цяла превръщат те.
Изгубила вяра в себе си,
живееш в тъга облечена,
вървиш по назъбени хребети
с болка в теб неизречена.
Да търсиш доброто не преставаш,
за всяка секунда изстрадана
по грамче любов ще получаваш
затуй, че била си предадена.
Златко Станоев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Станоев Все права защищены