В търсене на Коледния дух
Коледата наближава,
а светът е още кух,
щом да търси продължава
в тяло Коледния дух.
И предишната година
си остана неоткрит ̶
мина празникът, замина,
а духът му ̶ още мит.
Хора, явно късметлии,
пък обратното твърдят ̶
из найлонови кесии
се търкалял всеки път.
Други, също „детелини”,
виждали го в чаши ром
и подкови от върлини ̶
на софра в съседен дом.
Трети, както и децата,
го намирали в кашон ̶
вързан с лента, във позлата
и надписан, по закон.
Но дали това така е,
или всеки е невеж,
сляп и глух, че да не знае
истинския си стремеж?
Та Духът не е в парите,
в алкохол или храна,
не в подаръка завит е ̶
той е нещо без цена!
Той е сгушен до камина
в снежен декемврийски ден,
в лъч на бялата пъртина,
Слънчо подарил на мен.
Той е в детската усмивка
на шейна по стръмен склон.
Той е в топлата почивка
сред домашния подслон.
Той е в сбирките семейни,
в мириса на зима вън...
Той е тук и щом повейне,
чува се любовен звън.
© Марин Цанков Все права защищены
ПОздрави от Пастирката, Марин!