Беше сякаш вчера,
когато бяхме заедно
и гледахме звездите.
В тъмнината на вечерта
виждах нежните и пъстроцветни очи.
Бяха като фарове
в безкрайния океан.
Всеки ден привиквах с нейната красота.
И така, докато тя не се изпари,
като вода от моя път.
Сега съм сам, потънал в мисли.
Моят кораб вече е готов,
започвам нов път
в търсенето на нова светлина.
© Емил Костов Все права защищены