Nov 12, 2015, 9:12 PM

В търсенето на нова светлина

  Poetry » Love
834 0 0

Беше сякаш вчера, 
когато бяхме заедно 
и гледахме звездите.

В тъмнината на вечерта 
виждах нежните и пъстроцветни очи.
Бяха като фарове 
в безкрайния океан.

Всеки ден привиквах с нейната красота. 
И така, докато тя не се изпари,
като вода от моя път.

Сега съм сам, потънал в мисли.
Моят кораб вече е готов, 
започвам нов път 
в търсенето на нова светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...