Nov 12, 2015, 9:12 PM

В търсенето на нова светлина

  Poetry » Love
831 0 0

Беше сякаш вчера, 
когато бяхме заедно 
и гледахме звездите.

В тъмнината на вечерта 
виждах нежните и пъстроцветни очи.
Бяха като фарове 
в безкрайния океан.

Всеки ден привиквах с нейната красота. 
И така, докато тя не се изпари,
като вода от моя път.

Сега съм сам, потънал в мисли.
Моят кораб вече е готов, 
започвам нов път 
в търсенето на нова светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....