Юлия (Юлияна)
94 402
14 авг. 2008 г., 12:05

В упор 

  Поэзия » Другая
728 0 5
 

В УПОР

 

 

Когато той си тръгна,

останахме сами.

Разкъсваше ме болката.

Понякога смъртта

на гости идваше у нас.

От полилея спускаше спасително въже.

Но очите ви с очакване ме гледаха.

Нямах право на спасение.

В себе си се вкопчих -

какво ли друго ми оставаше.

Зачеркнах моето сега,

зачеркнах и лова на мигове.

А нощем по стъклата

изсъхналите клони дращеха,

полюшвани от нежен вятър.

Не... не скърцаха зъбите ми,

прехапали вика

на думите преглътнати.

И не плачех аз.

Навън, в дъжда

тихо плачеха върбите,

нежни вейчици

безпомощно отпуснали,

натежали от зелени,

пролетни желания.

В такива нощи

търсех отговорите за вас,

нали наследство

трябваше да ви оставя.

Но когато ги намирах,

те горчаха от сълзи.

А неудобните,

неотговорени оставаха.

Зачевах непорочни мисли.

Помятах захабени клевети.

И клетви.

Пресявах нощем истини,

лъжи, илюзии.

Месех залците и дните ви.

И от страх треперех.

Треперя и до днес,

не искам отговорите да търсите,

където той не ги намери.

Всички отговори се намират,

(макар и непосилно трудно)

в дните, когато сам,

лице в лице останеш

с тоз  чаровник-негодяй - Живота

и две ръчици се опрат на теб,

и две очички те прострелят

с обич в упор.

 

 

 

© Юлияна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??