13 июл. 2010 г., 08:29  

В утрото на новите събития

597 0 2

А колко сме се борили с клишетата!
И как сме преоткривали нещата!
И колко много вярвали сме в себе си!
Че правилно постъпваме сме смятали!

И колко бяхме в младостта наивни!
И колко диви – в своите емоции!
И колко откривателски и живи!
И колко неочаквано пророчески!

Беззъбо колебание скова ни.
Емоциите ги засипа пепел.
Смъртта издиша с ледено дихание
отровната си жлъч във вратовете ни.

Приятелите ни се разотидоха.
Любими същества от нас си тръгнаха.
Остана нещо, нещо разрушихме.
Във новите си същности се върнахме...

 

 

Публикувано във:

  • Алманах Поезия 2021, Буквите, с.367

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Павли, харесах ...Това е живота - едно си мислим, друго излиза...
  • Поздрав,Поли!Много стойностен стих си написала!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...