А колко сме се борили с клишетата!
И как сме преоткривали нещата!
И колко много вярвали сме в себе си!
Че правилно постъпваме сме смятали!
И колко бяхме в младостта наивни!
И колко диви – в своите емоции!
И колко откривателски и живи!
И колко неочаквано пророчески!
Беззъбо колебание скова ни.
Емоциите ги засипа пепел.
Смъртта издиша с ледено дихание
отровната си жлъч във вратовете ни.
Приятелите ни се разотидоха.
Любими същества от нас си тръгнаха.
Остана нещо, нещо разрушихме.
Във новите си същности се върнахме...
Публикувано във:
© Павлина Гатева Всички права запазени