Ваксина
Възможно е да свикна със гласа ти,
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.
По-лесно бих започнала от нула,
отколкото да бъда обичайна -
да плача, да се смея, да те чувам...
Най-лесно ми е всичко краткотрайно.
Когато във зародиш още свърши,
дори не се налага да се уча
по навик да живея в чужди къщи,
а после... да дължа на някой ключа.
Дори не се налага да говорим...
Сама съм си ваксина срещу думи.
Лекувам доверчивост към позьори,
преди да ме довърши. Като чума.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
