Валентинка

В небето не поглеждат нощем
тез дет сърцата им студени
свиват се във пристъп мощен
от страх да бъдат влюбени
там горе - в твоя дух и лик,
прекрасните извивки на снагата ти,
безизразни те бягат в ума си с вик
дорде кошмари зграбчат ги със пръсти.

Неща да бъда аз от тях
не ме е страх да те обичам
сам толкоз дълго аз болях
но вдигнах взор от калната земя
в покрова нощен себе си видиях
до теб, любима, там аз не спя.

Да пия искам до полуда
от твойте устни пълнолуние
от соковете на живота във възбуда
и нека любим се в света забвение
сега подай ми меката завивка
на пухения облак син
тогаз притиснати в извивка
ще станем сляти във един.