Валеше, когато се родих...

Не съм от тук,

не съм от тази стая...

И не напук,

без корис ще призная:

"не съм от тук"...

А слънцето е вечно,

споменът горчи...

"Тук" всичко е далечно...

Сега ми се мълчи...

Не съм от тук...

Поисках да пия от пръстта.

Не съм от тук...

... навярно водата ще горя.

Не съм от тук,

обърках и пътя към дома.

Помня... че е друг...

... пропит от светлина...

Не съм от тук...

... валеше, когато се родих.

Не съм от тук...

... крещеше, когато ни делих.

...............................................

Затуй не си простих...