Валеше, когато се родих...
Не съм от тук,
не съм от тази стая...
И не напук,
без корис ще призная:
"не съм от тук"...
А слънцето е вечно,
споменът горчи...
"Тук" всичко е далечно...
Сега ми се мълчи...
Не съм от тук...
Поисках да пия от пръстта.
Не съм от тук...
... навярно водата ще горя.
Не съм от тук,
обърках и пътя към дома.
Помня... че е друг...
... пропит от светлина...
Не съм от тук...
... валеше, когато се родих.
Не съм от тук...
... крещеше, когато ни делих.
...............................................
Затуй не си простих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Баева Всички права запазени