Не съм от тук,
не съм от тази стая...
И не напук,
без корис ще призная:
"не съм от тук"...
А слънцето е вечно,
споменът горчи...
"Тук" всичко е далечно...
Сега ми се мълчи...
Не съм от тук...
Поисках да пия от пръстта.
Не съм от тук...
... навярно водата ще горя.
Не съм от тук,
обърках и пътя към дома.
Помня... че е друг...
... пропит от светлина...
Не съм от тук...
... валеше, когато се родих.
Не съм от тук...
... крещеше, когато ни делих.
...............................................
Затуй не си простих...
© Катерина Баева Всички права запазени