14.07.2012 г., 10:36

Валеше, когато се родих...

1.1K 0 0

Не съм от тук,

не съм от тази стая...

И не напук,

без корис ще призная:

"не съм от тук"...

 

А слънцето е вечно,

споменът горчи...

"Тук" всичко е далечно...

Сега ми се мълчи...

 

Не съм от тук...

Поисках да пия от пръстта.

Не съм от тук...

... навярно водата ще горя.

Не съм от тук,

обърках и пътя към дома.

Помня... че е друг...

... пропит от светлина...

 

Не съм от тук...

... валеше, когато се родих.

Не съм от тук...

... крещеше, когато ни делих.

...............................................

Затуй не си простих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Баева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...