Сняг вали, вали.
Ти отново си далеч от мен...

И пак сърцето ми тъжи,
а аз пиша стих, до болка откровен.

Отдалечаваш се от мене бавно
и много, много ме боли.
Аз пиша ти често
и всеки път бликат сълзи.

Ако можех с тях да те върна,

бих плакала нощ и ден,
ако можех за миг да те зърна,
по-щастлив би бил моят ден.

И в този час самотна е душата,
и в този миг търся твоите очи,
пак ме изгаря тишината,
липсват ми нежностите ти.

И в тази нощ не спя,
в спомените се ровя,
тиктакането на часовника раздира тишината,
трудно е с мислите да се боря.

И в този миг моля се безгласно

по-скоро да свърши този ад,
да те прегърна много силно,
да чуя гласа ти благ.

Тези моменти ще отминат,
снегът навън ще спре,
дни по-прекрасни ще настанат,
когато отново съдбата с теб ме събере.

16.01.09.