Mar 11, 2009, 9:35 PM

Вали

  Poetry » Love
736 0 1

Сняг вали, вали.
Ти отново си далеч от мен...

И пак сърцето ми тъжи,
а аз пиша стих, до болка откровен.


Отдалечаваш се от мене бавно
и много, много ме боли.
Аз пиша ти често
и всеки път бликат сълзи.


Ако можех с тях да те върна,

бих плакала нощ и ден,
ако можех за миг да те зърна,
по-щастлив би бил моят ден.


И в този час самотна е душата,
и в този миг търся твоите очи,
пак ме изгаря тишината,
липсват ми нежностите ти.


И в тази нощ не спя,
в спомените се ровя,
тиктакането на часовника раздира тишината,
трудно е с мислите да се боря.


И в този миг моля се безгласно

по-скоро да свърши този ад,
да те прегърна много силно,
да чуя гласа ти благ.


Тези моменти ще отминат,
снегът навън ще спре,
дни по-прекрасни ще настанат,
когато отново съдбата с теб ме събере.

16.01.09.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла в редиците на "откровените"!Махни само тея фонове, че много разсейват и отвличат вниманието от четенето ..и само напред и нагоре! Ще се радвам да те виждам тук честичко.

    Поздрави: В.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...