Вампирски нощи

Алени цветчета в златисто-алено поле

обгръщат света като паднало дете,

целуват кехлибарени реки, води,

издигат се и ахват над хладни летни дни.

Летят прашинки,

малки тичинки разперени,

носят се над потайни жилещи калинки –

върху облаци от пръст отвеяни.

А цветчетата окаяни

са кървави следи умрели,

труповете бездиханни

са силно жадни,

силно хладни.

О, така са те омайни!

Тишина

над тез алени полета се разлива.

Тишина

убива вятъра и със смъртта се слива.

Крещи без думи жлъчни

за милите ни дни и нощи мъчни.

Секира – нощен страж,

охранява тоз град – пустинен плаж,

гони перлите от пролетни лъчи,

поздравява туй, що в гроба си лежи.

А аз съм бродник сред тъми,

преследват ме Омраза и Беди.

Вампирът в мен усмихва се със зъб,

забит във крайчица на този ръб,

където светът с небето се прекръства

и във вселената се пръсва...!