11 февр. 2022 г., 06:55

Вчера, днес, утре

451 1 8

Вчера е спомен от приказка бяла

в сърцето заключен със златно ключе.

Кукла парцалена, татко и мама…

Паяче от времето мрежа плете.

Първа целувка. Пролет напъпила.             

Гоним мечтите вместо хвърчило.

Семето засято отдавна покълнало.

Лято е! А вчера… вече е минало.

Днес е време да берем плодовете.

Кошници с обич, мъдрост и смях.

Сбъднати ласки в ранната есен.

Най - скъпоценното време за нас.

Днес чувствата са отлежало вино,

а в нощите си търсим топлина.

За двамата единствено е нужно

по пътя да вървим ръка в ръка.

А утре… Зимата не може да е драма,

щом имам теб, щом имаш мен.

Красиво е да остаряваме по двама.

Каква ти старост? Просто…зимен ден!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...