Вдъхновение
809
0
0
И понякога страдам,
дори в тихите ласки на дъждовния град,
който заспива замлъкнал с вечерния хлад.
Понякога спомням
как тия листа живяха в красота
и слънце любеше тях с бяла светлина...
А понякога сякаш побягваш
с листата по сивия път.
Ти идваш и се взираш в захлас
и в трепет очите ти грейват:
- О, вдъхновение, ела!
Ах, ако човек бе ти,
щях аз теб да прилаская.
Та както е червено туй сърце,
с цвета на мойте устни,
на твоето лице,
дарила бих те с техний плам!
Отпусни се в моите ръце,
о, нека бъда твойта господарка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Данаилова Все права защищены
