И понякога страдам,

дори в тихите ласки на дъждовния град,

който заспива замлъкнал с вечерния хлад.

Понякога спомням

как тия листа живяха в красота

и слънце любеше тях с бяла светлина...

А понякога сякаш побягваш

с листата по сивия път.

Ти идваш и се взираш в захлас

и в трепет очите ти грейват:

- О, вдъхновение, ела!

Ах, ако човек бе ти,

щях аз теб да прилаская.

Та както е червено туй сърце,

с цвета на мойте устни,

на твоето лице,

дарила бих те с техний плам!

Отпусни се в моите ръце,

о, нека бъда твойта господарка!