3 февр. 2016 г., 07:56

Вдъхновение 

  Поэзия » Другая
314 0 3

Получих гръм от ясно небе

и да пиша веднага започнах.

Пишейки разбрах, че гръм не бе,

а вдъхновение – никому отроче.

 

Дали дума прекрасна го роди?

Или поглед със стаени копнежи?

Зная само – думите облагороди

с цел всеки докоснат да разнежи.

 

А то игриво е като малко дете.

Ту ще покаже руса главица,

ту се скрие зад мъгливо перде,

вземайки със себе си искрица.

 

Ето, даже кучето ми се усмихна,

а аз вперих любопитен поглед.

Усетих - вдъхновението притихна,

канещо се за поредния си пробег.

 

Главата ми замаяна го улови

и прехвърли го мигом на листи.

Почти приключих с него, но уви –

мозъкът успя да се прочисти.

© Биби Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, да.. точно такова е.
    А, когато го търсим, се е скрило.
    Играе си на криеница с нас.
    А ние все още го търсим.
    Благодаря ти, Анастасия!
Предложения
: ??:??