Вдъхновение
441
0
3
Получих гръм от ясно небе
и да пиша веднага започнах.
Пишейки разбрах, че гръм не бе,
а вдъхновение – никому отроче.
Дали дума прекрасна го роди?
Или поглед със стаени копнежи?
Зная само – думите облагороди
с цел всеки докоснат да разнежи.
А то игриво е като малко дете.
Ту ще покаже руса главица,
ту се скрие зад мъгливо перде,
вземайки със себе си искрица.
Ето, даже кучето ми се усмихна,
а аз вперих любопитен поглед.
Усетих - вдъхновението притихна,
канещо се за поредния си пробег.
Главата ми замаяна го улови
и прехвърли го мигом на листи.
Почти приключих с него, но уви –
мозъкът успя да се прочисти.
© Биби All rights reserved.
