12 мая 2015 г., 18:16

Вдъхновено от Петя Дубарова

1.3K 0 3

             

И пак дърветата в зелени нощници

със весел смях нощта разсънват,

небето в звездния  разкош

запява влюбено и звънко!

 

И времето препуска лудо,

а сякаш  спряло е за миг,

и  цялата земя е будна

празнува със възторжен вик!

 

Празнува свое пълнолуние

във своя летен благослов,

танцува в приказно безумие

душа, родена от любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав финал! Петя е незабравима! Поздравления!
  • Хубаво стихотворение си сътворила, Екатерина! Допадна ми и ме върна години назад.
    Поздрав за творбата ти и !преклонението пред паметта на една велика българка, като Петя Дубарова!
  • Светла да е паметта на Петя!Хубаво си го написала!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...