12.05.2015 г., 18:16

Вдъхновено от Петя Дубарова

1.3K 0 3

             

И пак дърветата в зелени нощници

със весел смях нощта разсънват,

небето в звездния  разкош

запява влюбено и звънко!

 

И времето препуска лудо,

а сякаш  спряло е за миг,

и  цялата земя е будна

празнува със възторжен вик!

 

Празнува свое пълнолуние

във своя летен благослов,

танцува в приказно безумие

душа, родена от любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав финал! Петя е незабравима! Поздравления!
  • Хубаво стихотворение си сътворила, Екатерина! Допадна ми и ме върна години назад.
    Поздрав за творбата ти и !преклонението пред паметта на една велика българка, като Петя Дубарова!
  • Светла да е паметта на Петя!Хубаво си го написала!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...