12 мая 2011 г., 22:08

Вече...

701 0 1

ВЕЧЕ...


Не зная таз дума, наречена болка.

Не съм малка вече, не съм на триколка!

Вече пораснах, станах голяма.

Не търся вече помощ от мама...

 

Голяма съм вече!

Корава аз станах.

Нищо няма да ми попречи!

Успеха в живота най-после аз хванах!

 

Всички ме смятат за мирна и тиха,

но нещо ново във мене откриха...

Че съм вече голяма

преуспяла мадама!

 

Рожден ден празнувам,

чанти купувам!

Но филия намаза

мама и каза:

 

- Ти си само на пет,

с мечтите безчет!


Ралица Костова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...