3 окт. 2007 г., 12:37

Вече час отмина 

  Поэзия
732 1 26
Седя до масата. Цигарата догаря.
Димът се вие като облак бял.
Издухвам от живота си остатъка
на прегоряла, призрачна печал!

Отиде си и вече час отмина.
Сърцето като камък се скова.
Душата ми, бездомна самодива,
не търсеща ни милост, ни война!

Захвърлила бях всичките и рокли,
с които я обличах всеки ден.
На екс обърнах бързо две-три водки,
разцепвах сивото на милиони в мен!

В огледалото дори не се познавах.
Не беше там оная красота.
Пред него можех само да призная -
на себе си не можех да простя!
.....................
Отиде си. И вече час отмина.
Пристъпвам бавно в стария таван.
Изхвърлям и потребното от скрина.
Животът ми е празен и голям!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??