Вече час отмина
Седя до масата. Цигарата догаря.Димът се вие като облак бял.Издухвам от живота си остатъкана прегоряла, призрачна печал!
Отиде си и вече час отмина.Сърцето като камък се скова.Душата ми, бездомна самодива,не търсеща ни милост, ни война!
Захвърлила бях всичките и рокли,с които я обличах всеки ден.На екс обърнах бързо две-три водки,разцепвах сивото на милиони в мен!
В огледалото дори не се познавах.Не беше там оная красота.Пред него можех само да призная -на себе си не можех да простя!
.....................
Отиде си. И вече час отмина.Пристъпвам бавно в стария таван.Изхвърлям и потребното от скрина.Животът ми е празен и голям!
Отиде си и вече час отмина.Сърцето като камък се скова.Душата ми, бездомна самодива,не търсеща ни милост, ни война!
Захвърлила бях всичките и рокли,с които я обличах всеки ден.На екс обърнах бързо две-три водки,разцепвах сивото на милиони в мен!
В огледалото дори не се познавах.Не беше там оная красота.Пред него можех само да призная -на себе си не можех да простя!
.....................
Отиде си. И вече час отмина.Пристъпвам бавно в стария таван.Изхвърлям и потребното от скрина.Животът ми е празен и голям!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Поздравче!
