Вече не летя
Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все
да ми е предзимно и студено.
Знам, че ми е верен, като псе
и гори листа да стопли мене.
Не е нужен този стих - тъга.
Кратичък и мокър, и треперещ.
Нужно ми е да си тук сега.
Вече не летя — да ме намериш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
