2 нояб. 2008 г., 13:51

Вече вярвам...

800 0 0
Откакто те познавам,
задаваш ми един и същ въпрос -
защо не вярвам...
Сега ти отговарям, като вдигам тост...

За твоя годеж със смъртта!

Пия горчиви сълзи,
но в тази хладна земя
тялото ти още лежи...

Приятелю, вярвам
в злочестата съдба.
Вярвам
в коварната съдба...
Вече вярвам...

Но не искам да повярвам,
че Господ при себе си те взе!
Без да пита, от мен те отне,
взимайки с теб и моето сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...