2.11.2008 г., 13:51

Вече вярвам...

794 0 0
Откакто те познавам,
задаваш ми един и същ въпрос -
защо не вярвам...
Сега ти отговарям, като вдигам тост...

За твоя годеж със смъртта!

Пия горчиви сълзи,
но в тази хладна земя
тялото ти още лежи...

Приятелю, вярвам
в злочестата съдба.
Вярвам
в коварната съдба...
Вече вярвам...

Но не искам да повярвам,
че Господ при себе си те взе!
Без да пита, от мен те отне,
взимайки с теб и моето сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...