28 мар. 2007 г., 21:38

Вечер 

  Поэзия
822 0 3

Вечер, когато всичко утихне,
и даже луната затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо,
                       на пръсти,
и го изпълваш със смях и мечти.

Сънувам те истински, нежен,
                        гальовен,
усмихнат, протягащ към мене
                        ръце.
И към звездите с тебе политам,
слели в едно сърце със сърце!

Щастие свише обзема ни
                         двамата,
пълни душите със светлина,
но после, усетила в него измамата,
трезва се будя на сутринта.

Денят преминава оплетен
                        в "истини",
търсещи отговор в дръзки лъжи.
Но вечер...
когато всичко
                        утихне,
и даже луната  затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо, на пръсти...

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??