Вечер
Вечер, когато всичко утихне,
и даже луната затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо,
на пръсти,
и го изпълваш със смях и мечти.
Сънувам те истински, нежен,
гальовен,
усмихнат, протягащ към мене
ръце.
И към звездите с тебе политам,
слели в едно сърце със сърце!
Щастие свише обзема ни
двамата,
пълни душите със светлина,
но после, усетила в него измамата,
трезва се будя на сутринта.
Денят преминава оплетен
в "истини",
търсещи отговор в дръзки лъжи.
Но вечер...
когато всичко
утихне,
и даже луната затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо, на пръсти...
© Таня Мезева All rights reserved.
