Mar 28, 2007, 9:38 PM

Вечер 

  Poetry
733 0 3

Вечер, когато всичко утихне,
и даже луната затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо,
                       на пръсти,
и го изпълваш със смях и мечти.

Сънувам те истински, нежен,
                        гальовен,
усмихнат, протягащ към мене
                        ръце.
И към звездите с тебе политам,
слели в едно сърце със сърце!

Щастие свише обзема ни
                         двамата,
пълни душите със светлина,
но после, усетила в него измамата,
трезва се будя на сутринта.

Денят преминава оплетен
                        в "истини",
търсещи отговор в дръзки лъжи.
Но вечер...
когато всичко
                        утихне,
и даже луната  затвори очи,
ти идваш в съня ми, тихо, на пръсти...

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??