8 июн. 2019 г., 09:17

Вечер в Страната на спомените...

580 1 1

 

Вечер в Страната на спомените...

 

Две горящи свещи и букет от рози,

аз и ти в очите гледаме се пак,

скачат по стените сенки в странни пози –

в ъглите трепери дрезгавият мрак...

 

Вън вилнее буря, удрят по стъклата

клоните на старият и корубест бряст.

Мисля, че ме грабва, старата, позната,

явно оживяла, някогашна страст!...

 

А седиш отсреща ти и светлината

на свещѝте само ни дели сега,

искам да съм вятър и разбил вратата

пламъкът, ненужен, в миг да угася...

 

Пазиш ли я още нежността, с която

тъй ме омагьоса във ония дни:

беше месец август на вълшебно лято,

гледахме небето с падащи звезди...

 

Бе невероятно: любовта, мечтите,

вятърът повеял тихо из нощта

и безмълвно, някак, с вяра във звездите

с теб си пожелахме хиляди неща...

 

Искаш ли да върнем миналото време,

в спомените стари, но със нова Страст –

тя със носталгичност, днес да ни обсѐби

и ни обладае с дивната си власт!...

 

... Вън вилнее буря, тропа по стъклата –

Старите желания в мрака се тълпят...

... Аз ще стана вятър и разбил вратата

вътре ще ги пусна... Да те невестят!...

 

09.11.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До сега винаги съм подминавал твоето име, а се оказа, че стихът ти е завладяващ! Възхитен съм от начина на изразяване! И този неповторим ритъм... Кара те да пееш! Отново браво! Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...