Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак...
Вън вилнее буря, удрят по стъклата
клоните на старият и корубест бряст.
Мисля, че ме грабва, старата, позната,
явно оживяла, някогашна страст!...
А седиш отсреща ти и светлината
на свещѝте само ни дели сега,
искам да съм вятър и разбил вратата
пламъкът, ненужен, в миг да угася...
Пазиш ли я още нежността, с която
тъй ме омагьоса във ония дни:
беше месец август на вълшебно лято,
гледахме небето с падащи звезди...
Бе невероятно: любовта, мечтите,
вятърът повеял тихо из нощта
и безмълвно, някак, с вяра във звездите
с теб си пожелахме хиляди неща...
Искаш ли да върнем миналото време,
в спомените стари, но със нова Страст –
тя със носталгичност, днес да ни обсѐби
и ни обладае с дивната си власт!...
... Вън вилнее буря, тропа по стъклата –
Старите желания в мрака се тълпят...
... Аз ще стана вятър и разбил вратата
вътре ще ги пусна... Да те невестят!...
09.11.2014.
© Коста Качев Все права защищены