Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак...
Вън вилнее буря, удрят по стъклата
клоните на старият и корубест бряст.
Мисля, че ме грабва, старата, позната,
явно оживяла, някогашна страст!...
А седиш отсреща ти и светлината
на свещѝте само ни дели сега,
искам да съм вятър и разбил вратата ...