Вечер в Страната на спомените...

Две горящи свещи и букет от рози,

аз и ти в очите гледаме се пак,

скачат по стените сенки в странни пози –

в ъглите трепери дрезгавият мрак...

Вън вилнее буря, удрят по стъклата

клоните на старият и корубест бряст.

Мисля, че ме грабва, старата, позната,

явно оживяла, някогашна страст!...

А седиш отсреща ти и светлината

на свещѝте само ни дели сега,

искам да съм вятър и разбил вратата

пламъкът, ненужен, в миг да угася...

Пазиш ли я още нежността, с която

тъй ме омагьоса във ония дни:

беше месец август на вълшебно лято,

гледахме небето с падащи звезди...

Бе невероятно: любовта, мечтите,

вятърът повеял тихо из нощта

и безмълвно, някак, с вяра във звездите

с теб си пожелахме хиляди неща...

Искаш ли да върнем миналото време,

в спомените стари, но със нова Страст –

тя със носталгичност, днес да ни обсѐби

и ни обладае с дивната си власт!...

... Вън вилнее буря, тропа по стъклата –

Старите желания в мрака се тълпят...

... Аз ще стана вятър и разбил вратата

вътре ще ги пусна... Да те невестят!...

09.11.2014.