Вечер в Страната на спомените...11

Вечер в Страната на спомените...11

(из едноименния цикъл)

В отдавнашна мелодия отнесен

във малкия крайбрежен ресторант –

оркестърът от спомени понесен,

извива в носталгичен вариант...

А вечерта със болката от спомена

се спуска от безбройните звезди

и в опияняваща притóма

в гърдите ни сега ще забразди...

... Морето във нощта ще се вълнува,

брега ще блъска, не разбрало как:

когато и Съдбата май бълнува --

Случайността събрала ни е пак...

Добрѐ дошлá ти в тази Луда вечер!...

И Нещо мило, „старо” донесѝ --

Животът ми във спомени протѐче

и с Вятърът от твоите косѝ...

... Запазена е „старата” ни маса,

а в чашите ни „някой” е разлял

пак виното: на „нявгашна” наглáса

и друг Живот, безкрайно отшумял...

А виното когато остарява

налѝ събира сила и букет --

не трябва ли и Любовта тогава,

и днес да е със страст на амулет?...

Не ми разправяй, че сме закъсняли

и глупаво в житейския парад –

на Любовта страстта сме разпиляли,

а няма ход на Времето назад!...

... Във тази вечер аз ще ти разкажа

(не само!), даже ще те заведа

там дето спомени стоят на стража

в една измислена от мен: Страна!...

В носталгията, в идващата вечер,

там спомените имат нов Живот --

и в ритъма на страстите увлечен

обръща той мистичния им ход...

... И пак си ти божествена и млада,

(а аз: дори по--млад не съм и бил!) --

нощта в мъгла след вечерта припада,

уплела плътно вятърът унил...

Вървим в нощта... Брегът ни е пътека...

Небето ръси звездна светлина...

И вярваме, че Любовта довѐка

е, грабне ли внезапно: Мъж с Жена!...

А пък нощта край нас по--тъмна слиза...

Звезда във Необята изгоря...

Напред като маяк, примамно близо,

тогава тоя ресторант ни спря?...

Във тъмнината бе като оазис,

илѝ мираж – примамващ, осветен

и в лудостта на нощ като онази

нахлухме за запой предизвестен!...

... но ресторанта в полунощ затвори,

а виното, а може би Страстта,

внезапно във прибоя ни събори --

до изгрев чак... До края на нощта...

И беше то: вълшебство ли?... Магия!?...

Вълните ни заливаха с финес...

Люлееше ни морската стихия,

а мене тя люлее ме и днес!...

... но в тази вечер толкова измислена

и в Любовта отчаян дилетант,

тактувайки с оркестъра замислено:

напразно чакам в този ресторант...

22.07.2017.