Вечерта

Нека те измъкна от твоите беди,

Да ти дам да вкусиш моите мечти

И да те почерпя със сладолед от слънчеви лъчи!

Хайде, заведи ме под дъгата.

После ще гледаме втренчено луната

И така ще изчезне завинаги тъгата...

Там ще слушаме музиката от влюбени пчели

И така огрявани от лунните лъчи,

Ще осъзнаем какво ни мъчи.

Но на теб май ти се иска като птица да полетиш,

А не на земята да стоиш и тях да следиш.

Добре... може да опитам нещо да направя.

Не - сам няма да мога.

Трябва и ти да помогнеш.

Но как...?

Ще поискам твоята ръка,

За да можем да полетим заедно сега...

Така през тази светла нощ

Ще усетим нашата мощ.

Когато сме заедно, никой няма тази сила,

Няма това проклятие, няма този шанс

Да ни раздели от този романс!

В момента съм взел това решение,

Но моля те в твоя отговор

Да се крие твоето искрено мнение!

Аз на теб ти се доверявам

И завинаги в тебе ще вярвам!

Деян Любенов Иванов 06.09,07