24 окт. 2010 г., 17:40

Вечерта

879 0 0

Вечерта

 

Нека те измъкна от твоите беди,

Да ти дам да вкусиш моите мечти

И да те почерпя със сладолед от слънчеви лъчи!

Хайде, заведи ме под дъгата.

После ще гледаме втренчено луната

И така ще изчезне завинаги тъгата...

 

Там ще слушаме музиката от влюбени пчели

И така огрявани от лунните лъчи,

Ще осъзнаем какво ни мъчи.

 

Но на теб май ти се иска като птица да полетиш,

А не на земята да стоиш и тях да следиш.

Добре... може да опитам нещо да направя.

Не - сам няма да мога.

Трябва и ти да помогнеш.

Но как...?

 

Ще поискам твоята ръка,

За да можем да полетим заедно сега...

Така през тази светла нощ

Ще усетим нашата мощ.

Когато сме заедно, никой няма тази сила,

Няма това проклятие, няма този шанс

Да ни раздели от този романс!

 

В момента съм взел това решение,

Но моля те в твоя отговор

Да се крие твоето искрено мнение!

Аз на теб ти се доверявам

И завинаги в тебе ще вярвам!

Деян Любенов Иванов 06.09,07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...