24 окт. 2010 г., 17:40

Вечерта

881 0 0

Вечерта

 

Нека те измъкна от твоите беди,

Да ти дам да вкусиш моите мечти

И да те почерпя със сладолед от слънчеви лъчи!

Хайде, заведи ме под дъгата.

После ще гледаме втренчено луната

И така ще изчезне завинаги тъгата...

 

Там ще слушаме музиката от влюбени пчели

И така огрявани от лунните лъчи,

Ще осъзнаем какво ни мъчи.

 

Но на теб май ти се иска като птица да полетиш,

А не на земята да стоиш и тях да следиш.

Добре... може да опитам нещо да направя.

Не - сам няма да мога.

Трябва и ти да помогнеш.

Но как...?

 

Ще поискам твоята ръка,

За да можем да полетим заедно сега...

Така през тази светла нощ

Ще усетим нашата мощ.

Когато сме заедно, никой няма тази сила,

Няма това проклятие, няма този шанс

Да ни раздели от този романс!

 

В момента съм взел това решение,

Но моля те в твоя отговор

Да се крие твоето искрено мнение!

Аз на теб ти се доверявам

И завинаги в тебе ще вярвам!

Деян Любенов Иванов 06.09,07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....