16 дек. 2014 г., 21:17

Вечеря

563 0 0

На масата стоя със любовта,

със самотата тази нощ, обаче ще вечерям,

ще ни налея мъничко тъга,

за да отпием, да не се владеем.

И за основно ще предложа верността,

ако не стига ще добавя чаша с чувства,

и ако от нея догорчи в нощта,

ще вложа страст - нали не ни е чужда?!

Опиянени думи ще редим,

тъй ценни, но кому са нужни,

щом ще осъмнем двама в самота,

със празни думи и със празни чувства.

Ако не стига ще добавя гордостта,

ще е достатъчна, за да сме чужди,

а за десерт ще сложа онова,

което чакаме, но е не нужно.

Щом трябва да ме чуеш, ще мълча,

за теб съм всичко, само не и чужда,

и ако има смисъл днес ще те виня,

от утре ще е само нужда.

На масата стоя със любовта,

очите й ме гледат сякаш празни,

и самотата слива се с нощта,

кого изгубихме с лъжи напразни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петкова Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...