Вечеря
На масата стоя със любовта,
със самотата тази нощ, обаче ще вечерям,
ще ни налея мъничко тъга,
за да отпием, да не се владеем.
И за основно ще предложа верността,
ако не стига ще добавя чаша с чувства,
и ако от нея догорчи в нощта,
ще вложа страст - нали не ни е чужда?!
Опиянени думи ще редим,
тъй ценни, но кому са нужни,
щом ще осъмнем двама в самота,
със празни думи и със празни чувства.
Ако не стига ще добавя гордостта,
ще е достатъчна, за да сме чужди,
а за десерт ще сложа онова,
което чакаме, но е не нужно.
Щом трябва да ме чуеш, ще мълча,
за теб съм всичко, само не и чужда,
и ако има смисъл днес ще те виня,
от утре ще е само нужда.
На масата стоя със любовта,
очите й ме гледат сякаш празни,
и самотата слива се с нощта,
кого изгубихме с лъжи напразни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени
