Вечеря на свещи
сложи ме на масата,
точно там,
между чаши и свещи,
вечерята ще се забави,
за това пък аз съм гореща.
Разтваряй устните,
подлуди сетивата,
побъркай тялото,
зная, че искаш,
изпий до дъно, тънката чаша,
разбий я в мрамора,
без да му мислиш.
Попивай капките,
впримчи сетивата,
наливай в огъня тихата лудост,
гори на пламъка,
след колената,
с глезени тънки ще те обвия...
И като копие мое безсрамно,
нощта ще слезе,
тихо и плътно,
извика ли ме,
крещял си напразно,
и да не си,
вече е късно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
