Като мечта -
изглеждаше толкова невъзможно...
И плаках за тебе,
плаках, че няма как да се сбъдне.
Като сън - беше толкова прекрасно -
аз, ти и любовта...
Исках там, с теб да живея -
без граници, без правила.
Грях си ти за мен -
искам те, дори после в ада да горя.
Невъзможен, забранен -
обречен на друга жена.
Но ти в реалност се превърна,
случайност ли беше - не знам.
С една целувка всичко се промени -
сбъдна се сънят.
Като тайна ще те пазя -
завинаги скрита в сърцето.
И никой няма да узнае
колко много се обичаме двама с теб.
© Катя Бобойчева Все права защищены