30 дек. 2008 г., 22:57

Вечната надежда 

  Поэзия » Другая
718 0 1
Вечната надежда

За тебе ще събудя тишина
и ще накарам крясък да заглъхне,
да се разкае вечната вина
във дните наши - страшни и объркани.

Стомана ще разплача в тоя час.
Луната ще накарам да престане
да свети в свойта мощ над нас.
Страхливите дори за теб възстават.

На скитниците ти показваш път.
Слепците ти към правдата повеждаш.
На гладните даряваш свойта гръд.
Жена си ти.

Жената е надежда.

26.12.08г.
14:22

© Люляк Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен и истински стих!!! Много ми хареса!!!
Предложения
: ??:??