Вечната надежда

30 dic 2008, 22:57

Poesía » Otra

624 0 1

Вечната надежда

За тебе ще събудя тишина
и ще накарам крясък да заглъхне,
да се разкае вечната вина
във дните наши - страшни и объркани.

Стомана ще разплача в тоя час.
Луната ще накарам да престане
да свети в свойта мощ над нас.
Страхливите дори за теб възстават.

На скитниците ти показваш път.
Слепците ти към правдата повеждаш.
На гладните даряваш свойта гръд.
Жена си ти.

Жената е надежда.

26.12.08г.
14:22

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-12-30T23:35:13+02:00

Много силен и истински стих!!! Много ми хареса!!!