5 мая 2024 г., 08:18

Вечният път 

  Поэзия
210 0 5

Един подир друг

Един, подир друг тръгнаха...

Близки, роднини,

приятели...

Свои и чужди

Един подир друг,

поемаха пътя

и ни напускаха

Едни с много болка

Други... сякаш с уплаха,

но всички, някак спокойно,

си стояха на прага...

Един подир друг... поемаха пътят

Късно лете,

ги виждах, като

ято от птички...

На юг полетели

Топлинка да намерят

и ново начало!

Зимно време,

ги виждах...

като... планинари

В редичка поели,

в дълбокият сняг -

партина да правят...

Сякаш път,

за нас да проправят...

Та когато и нашият,

земният,

час свърши...

Към тях,

към звездите,

по-лесно,

път да намерим...

Един подир друг...

неминуему...

тръгват си всички...

Valentina Mitova

02/05/2024

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??