Вечният път
Един подир друг
Един, подир друг тръгнаха...
Близки, роднини,
приятели...
Свои и чужди
Един подир друг,
поемаха пътя
и ни напускаха
Едни с много болка
Други... сякаш с уплаха,
но всички, някак спокойно,
си стояха на прага...
Един подир друг... поемаха пътят
Късно лете,
ги виждах, като
ято от птички...
На юг полетели
Топлинка да намерят
и ново начало!
Зимно време,
ги виждах...
като... планинари
В редичка поели,
в дълбокият сняг -
партина да правят...
Сякаш път,
за нас да проправят...
Та когато и нашият,
земният,
час свърши...
Към тях,
към звездите,
по-лесно,
път да намерим...
Един подир друг...
неминуему...
тръгват си всички...
Valentina Mitova
02/05/2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
