5.05.2024 г., 8:18

Вечният път

681 0 5

Един подир друг

Един, подир друг тръгнаха...

Близки, роднини,

приятели...

Свои и чужди

Един подир друг,

поемаха пътя

и ни напускаха

Едни с много болка

Други... сякаш с уплаха,

но всички, някак спокойно,

си стояха на прага...

Един подир друг... поемаха пътят

Късно лете,

ги виждах, като

ято от птички...

На юг полетели

Топлинка да намерят

и ново начало!

Зимно време,

ги виждах...

като... планинари

В редичка поели,

в дълбокият сняг -

партина да правят...

Сякаш път,

за нас да проправят...

Та когато и нашият,

земният,

час свърши...

Към тях,

към звездите,

по-лесно,

път да намерим...

Един подир друг...

неминуему...

тръгват си всички...

Valentina Mitova

02/05/2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...